Пелетите са екологично гориво, получено чрез пресоване на биомаса (слама, сено, дървесина и т.н.) без слепващи субстанции.

Калоричността на пелетите е приблизително равна на тази на въглищните брикети (4000-4500 kcal/kg) и е само два пъти по-ниска от тази на течните горива. За разлика от тях обаче, при горенето пелетите не отделят черен дим, сажди или вредни оксиди (SO2, N2О2 и т.н.), а нивата на сяра, арсен, кадмий и т.н. са незначителни. Благодарение на това, остатъчната пепел от процеса на горене би могла да се използва като екологична тор в селското стопанство. Нещо повече, при горенето си, пелетите отделят точно толкова въглероден диоксид, колкото преди това е бил преработен по време на жизнения цикъл на растението. В този смисъл пелетите са неутрално към въглеродния двуокис гориво и не променят баланса на парникови газове в атмосферата. Сравнени с брикетите, въглищата и дървата за огрев, пелетите са много компактни (диаметър 6-8 мм./дължина 3-4 см.) и не създават трудности при съхраняването и транспортирането им. Високата им плътност гарантира запазването на тяхната форма, а образуващото се при производството на пелети повърхностно покритие възпрепятства проникването на влага. Пелетите не поддържат самогоренето и се допуска съхраняването им в непосредствена близост до отопляваната сграда. Голямо удобство при ползването им за отопление е това, че всички отоплителни системи на пелети позволяват автоматично дозиране на подаваното гориво. Това спомага за плавното регулиране на температурата в отопляваните помещения, без да се налага допълнителна намеса от страна на потребителя. Ниското пепелно съдържание води до минимални усилия при поддръжката на отоплителните системи и се свежда главно до допълване на бункера с пелети.

Според вида на биомасата за производство на пелети, се обособяват две основни групи пелети: дървесни пелети (вършина, клони, кора, маломерни и нестандартни дървесни стебла, трици, стърготини, талаш и други материали от дърводобивната и дървообработващата промишленост) и агро пелети (пелети от слама, сено, слънчогледови стебла и люспи, царевични стебла, лозови пръчки и други остатъчни продукти от селското стопанство). Основната разлика между двата вида е в показателя за пепелност. Докато при дървесните пелети той е в рамките на 1%, при пелтите от слама е около 6-8%. Агро пелетите съдържат и негорими силикати, откъдето идва необходимостта горелките за пелети да са снабдени с въздушно-механични почистващи елементи (за дървесните пелети е достатъчно само въздушно почистване). При останалите технически показатели няма съществена разлика между дървесните пелети и агро пелетите.

Отоплението с пелети добива все по-голяма популярност и голямо значение за това има и конкурентните цени на пелетите в сравнение с другите горива. От всичките енергоизточници само въглищата и дървата за огрев са по-евтини, но голямото неудобство при тях е липсата на всякаква възможност за автоматизиране на процеса на отопление. От своя страна, отоплението с течни горива, електроенергия, природен газ е значително по-скъп начин за отопление в сравнение с пелетите. Важно е да се отбележи че, разлика в цената има и при различните видове пелети - например цената на пелетите от слама е по-ниска от цената на пелетите от дървесина, заради по-ниската калоричност, по-високата пепелност и по-опростения производствен процес при агро пелетите.

Процеса на производство на пелети, включва няколко основни етапа – едро смилане, сушене, ситно смилане, пресоване, охлаждане и пакетиране. При едрото смилане се постига раздробяване на биомасата до размер подходящ за следващия етап на обработка. Това е особено важно при производството на пелети от дървесина, заради нееднородната консистенция на входящия материал (клони, кора, стебла и т.н.). Сушенето от своя страна гарантира равномерната влажност на суровината за производство на пелети. За постигане на оптимално качество, влажността на биомасата трябва да бъде около 10%. При финото смилане първичния материал се раздробява на дребни частици, подходящи за пресоване (1-4 мм.). Същинското производство на пелети става при процеса на пресоване. Чрез механично притискане на суровината, се достига необходимата температура (около 100 °C) и налягане за разтапянето на естественото лепило, задържащо влакната на растението – лигнина. По този начин, без да е необходимо добавянето на допълнителни слепващи съставки, получените пелети добиват формата на пресоване и имат добра механична твърдост. Охлаждането и пакетирането на получените пелети е последния етап от производството.

 
EcoPell Energy 2012